Първият понеделник на септември в Канада и САЩ е Денят на труда. В Америка този празник се чества от 1882 г., а в Канада десет години по-рано - от 1872 г. И в двете страни този ден е почивен ден.
Произходът на американския празник на труда се крие в намерението на Централния съюз да създаде почивен ден за работниците. Празникът се превръща в национален празник през 1894г. Първоначално се смяташе, че на празника на труда по улиците ще се проведат тържествени паради, за да се даде възможност на хората да изразят своята благодарност за дейността на синдикалните и трудови организации.
Брошурата за Деня на труда на Министерството на труда на САЩ съдържа следните редове за това събитие: „Празникът е роден от движението на американските работници. Той стана общонационален, тъй като страната смята за необходимо ежегодно и с благодарност да празнува приноса на американските работници за силата, просперитета и богатството, станали собственост на американския народ."
На този ден в различни градове на Америка се провеждат тържествени демонстрации и речи на представители на профсъюзите. По местните телевизионни канали се обявяват различни постижения на страната в областта на икономиката през изминалата година, обявяват се имената на хора, които са допринесли значително за развитието на страната. Поздравления за всички работници се публикуват във вестниците и списанията на страната. За повечето американци обаче този празник е свързан повече с отдих на открито, къмпинг и барбекюта.
В Канада Денят на труда се ражда на 15 април 1872 г., когато Асамблеята на профсъюзите в Торонто организира първата значителна демонстрация за правата на работниците. Тук, както в САЩ, за разлика от Европа, която празнува Деня на труда на 1 май, този празник се възприема по-скоро като допълнителна почивка, перспективата на историята на работническото движение отпада на заден план. Демонстрации и тържества, разбира се, се провеждат в Канада, но основното за хората е възможността да прекарат допълнителен почивен ден някъде сред природата.
