На 16 април се празнуват няколко празника в различни страни - Русия, България, Армения. Сред тях са професионални празници и национално значими дни.
Арменски ден на полицейски работник
На 16 април в Армения се чества Денят на полицейския работник. На този ден през 2001 г. е приет законът "За полицията". По традиция празникът се отбелязва с полагане на венци на гроба на неизвестния войник в Ереванския парк на победата. Всички полицейски управления поздравяват най-изявените работници за годината и им връчват държавни награди и грамоти. Полицията получава поздравления и от президента на Армения и регионални служители. В много населени места се провеждат големи празнични събития, които съвпадат със значимата дата. Денят на полицейския служител в Армения не работи.
В Армения Денят на полицейския работник се отбелязва широко не само от самата полиция, но и от други жители.
Първи ден на конституцията и Ден на адвоката в България
На 16 април 1879 г. в България е приета първата независима конституция, наречена Търново, след древната столица на България. Конституцията е установена от първото Велико народно събрание, образувано след свалянето на турското владичество. Документът провъзгласява България за конституционна република, но през следващите години монарсите получават все по-голямо влияние върху управлението на държавата и през 1934 г. е приета нова конституция. След приемането на съветската власт през 1947 г. основният документ на страната отново се променя, следните промени се извършват през 1971 г., а съвременната конституция датира от 1991 г. Въпреки това българите все още помнят деня, когато страната им най-накрая стана независима.
Много жители на България се обявяват против модерната конституция и призовават за завръщането на Търново.
Април в България е богат на празници. 16 април също се чества тук като Ден на адвоката. Празникът е приет през 1991г. На този ден адвокатите получават поздравления от ръководството и почетни споменавания.
Ден на Никита Водопол в Русия
На 16 април Русия чества древен празник, посветен на гръцкия православен абат Никита Изповедник. Според знаците именно на този ден ледът започва енергично да се топи и резервоарите се избиват изпод ледения плен. Цялата икономика на руските селяни зависи от височината на потопа, така че те усилено се молеха на Свети Никита и изчисляваха обемите на водата чрез знаци. Смятало се също, че на този ден се събужда воден човек, който трябва да бъде успокоен, за да не наводнява нивите и да носи много риба. Хляб, каши, масло се хвърляха във водата, а понякога дори се кон жертваше.
