След Нова година православните хора празнуват Рождество Христово. Всички знаем от първа ръка за този празник. Знаем, знаем, но традициите и ритуалите, които се спазваха от нашите предци, започнаха да се забравят малко по малко. Именно за тях искам да говоря.
По правило народните и църковните обичаи са тясно преплетени помежду си. Но най-известната традиция, а именно коледуването, не е от тях. Църквата осъжда хората да ходят и, грубо казано, да просят, следователно с течение на времето хората се коледуват само за роднини.
Съществува и такава традиция: с настъпването на Коледа хората запалиха церемониален огън в домовете си, който иначе се наричаше „коледен дневник“. Той бил тържествено вкаран в къщата, спазвайки всички необходими правила, а именно: по същото време те прочели молитва, запалили и издълбали кръст върху нея. Заливали са го и с мед и са му слагали всякакви храни. С други думи, това беше нещо като езически идол, с когото се отнасяха като с жив и почитан.
Традициите включват още: коледен венец, свещи и звезда. Всичко това символизира светлината на звездите, които грейнаха в часа, когато се роди Христос.
А навремето имаше такъв обичай: хората разиграваха сцена за раждането на Христос. Те вярваха, че с помощта на това този празник става по-близък и по-разбираем.
Знаете ли откъде идва традицията да се подаряват подаръци за Коледа? Всичко тръгна от евангелската история, в която 3 мъдреци дойдоха при Христос и му донесоха дарове в чест на неговото раждане.
И, разбира се, коледното дърво. Къде можем да отидем без него? Ние почитаме тази традиция, въпреки че тя се е променила малко при нас. Смърчът се превърна в новогодишен. И тя символизира рая и вечния живот. А в древни времена е означавал символ на вечен живот и плодородие.
Това са само част от традициите, свързани с Коледа. Нека почитаме поне най-основните. За да не забравяме кои сме, трябва да помним корените си.
