Празникът на деня на фотографа на 12 юли съвпада с деня на св. Вероника и това не е случайно. Има легенда, която свързва на пръв поглед две напълно отдалечени събития.
Легендата казва
12 юли е денят на фотографа и денят на св. Вероника, която е покровителка на фотографията. Легендата разказва, че когато Исус следвал пътя за Голгота и силите го оставили под тежестта на кръста, Вероника му подала кърпичка, за да избърше лицето си.
Прибирайки се у дома, Вероника разгърна кърпичката и видя святото лице, изложено на плата. Оттогава шалът, известен като Image Not Made by Hands, е в Рим. В памет на това чудо много професионални фотографи и просто любители празнуват своя празник в деня на този светец.
От историята
В Русия този празник се чества не толкова отдавна, но мащабите му нарастват всяка година. В историята професията на фотографа се споменава още през 1839 г., когато Луис Дагер на среща на Академията на науките в Париж представя най-новия метод за заснемане на изображения. След това дълго време на фотографията не се отделяше дължимото внимание като естетическо творение. Фотографите похарчиха много енергия и въображение, създавайки картината.
Още тогава те използваха редактиране и налагане на отпечатъци от няколко негатива.
През 19 век, с появата на относително леки фотоапарати и по-опростени техники за печат, фотографската журналистика започва да се развива. Оттогава се появява концепцията за професията фотограф. Има две тенденции в развитието на фотографията: реалистична и креативна.
През 1912 г. първото професионално фотостудио е регистрирано в Дания от шестима фоторепортери. Най-често тук са работили върху снимки за периодични издания.
За това време най-належащите проблеми на обществото, социалното неравенство, бедността, експлоатацията на детския труд. Най-често се показваха тези наболели въпроси.
Имената на авторите на снимките дори не бяха посочени под снимките във вестниците.
Днешната фотожурналистика придоби безкрайни възможности с изобретяването на малкия фотоапарат. Вече появата в Германия през 1914 г. на 35-милиметрова „лейка“направи големи корекции не само в работата на фотографите, но и във всички сфери на науката и изкуството.
Новото изобретение позволи на фотографите да виждат познати обекти от други, по-смели ъгли и значително разшири възможностите им. Контурите и формите в пространството са станали по-обемни. През 20-ти век, с появата на моменталната фотография, която не изисква никакви специални умения в обработката на изображения, се заговори, че професията на фотографията става примитивна. Но в нашето време на технологичен напредък истинската професия на фотографа все още намира своето място в категорията на изкуството.
