Денят на белоруския писмен език се отбелязва в първата неделя на септември. Движещата идея на празника е демонстрация на неприкосновеността на единството на белоруската печатна дума и историята на хората в страната.
Беларуската писменост е известна със своите вековни традиции. Книгите, думите на мислителите и поетите на страната отразяват историята на хората, славните дела на големите й синове. Внимателното отношение към родното писане помага да се запазят и увеличат културните и духовни ценности, натрупани от предишните поколения.
Просветителите на белоруския народ са фигури от европейски мащаб. Те включват Франциск Скарина, чиято стенопис е на стената на Падуанския университет, до портрети на други известни личности от Ренесанса. Родом от Полоцк, именно той преведе Библията на старобелоруския език. Мелентий Смотрицки публикува известната книга "Словенска граматика, правилна синтагма", която в продължение на много години се превърна в ръководство за белоруското писане. Той беше широко използван и в Русия, именно от него Михайло Ломоносов се научи да чете и пише.
Делата на духовните подвижници са от особено значение за белоруския и руския народ. Това са Кирил Туровски, проповедник и стълб, оставил поетичното наследство "Словото на мъдростта", и Симеон Полоцки, чието творчество е не само един от източниците на белоруската литература, но и постави основата на руския театър и версификация. Ефросиния Полоцкая е особено уважавана от белоруския народ - аскет, който предпочитал небесната мъдрост пред златния блясък на княжеската слава.
По традиция празникът на белоруската писменост се провежда в градове - исторически центрове на науката, културата, печата и литературата. През 1994 г. празникът се проведе за първи път в древния белоруски град Полоцк. Впоследствие столица на празника стават други исторически значими културни центрове: Орша, Туров, Несвиж, Новогрудок, Пинск, Мстислав, Заславл, Мир, Постави, Каменец.
Всяка година, на този ден, в страната се провеждат различни празнични събития. В библиотеките се организират изложби на книги, в училища и други културни институции се провеждат семинари и лекции по темата на празника. По площадите се провеждат театрални шествия. На събитията присъстват най-висшите служители на Република Беларус: представители на посолства, ръководители на министерства, работници в културата, литературата, изкуството, науката, журналисти, чуждестранни делегации.