Служителите на институции и органи на Федералната служба за надзор на защитата на правата на потребителите и хуманното отношение към хората считат 15 септември за Ден на санитарната и епидемиологичната служба, отбелязвайки професионалния си празник с тази дата. Защо се празнува точно в този ден и каква е неговата история?
Дата на празника
На 15 септември 1922 г. Съветът на народните комисари на РСФСР приема Указ "За санитарните органи на републиката", от който започва работа държавният санитарен и епидемиологичен надзор. Основната му задача е да укрепи и запази здравето на населението на страната. По време на своето съществуване санитарно-епидемиологичната служба е преминала през много трудни години, когато инфекциозните болести са изкопали стотици хиляди хора.
На 15 септември започва нова фаза във формирането на държавните санитарни власти на Русия.
Към днешна дата изпълнението на Националния проект за превенция на инфекциозните болести позволи на служителите на санитарно-епидемиологичната служба да постигнат значителни резултати в борбата с хепатит, морбили, полиомиелит, дифтерия, грип, рубеола и редица други сериозни заболявания. Всичко това стана възможно благодарение на трудния път, през който премина Руската държавна санитарна и епидемиологична служба за 92 години от своята работа.
история на празника
Първите антиепидемични институции в Русия бяха представени от постоянни гранични карантини, възникнали в средата на 18 век, за да се предотврати навлизането на чужди инфекциозни болести в страната. Първата московска служба, чиито задължения включват хигиенно нормиране, статистика на епидемиите, обучение на населението и анализ на причините за неговата честота, е създадена през 1873 година. Пет години по-късно първото санитарно бюро на Русия се появява в Петербургското земство.
Активното формиране на санитарни бюра в други руски земства се пада в периода от 80-90-те години на XIX век.
На 19 април 1991 г. Държавната санитарна и епидемиологична служба навлиза в нова фаза - Държавната дума приема закон "За санитарното и епидемиологичното благосъстояние на населението", който позволява законодателно да регулира обществените отношения в тази област. Осем години по-късно в този закон бяха направени изменения по отношение на социално-хигиенния мониторинг, санитарните и епидемиологичните прегледи, държавните санитарно-епидемиологични норми, както и хигиенните и токсикологични оценки. Тези нововъведения ускориха развитието на санитарната и епидемиологичната служба и превърнаха здравето на населението в страната в приоритетна задача на държавния мащаб.
сес
