Умението да се шегувате е ценен подарък, който не се дава на всеки човек. Измислянето на добра, остроумна шега съвсем не е толкова лесно, колкото може да изглежда отвън. Ето един типичен пример: има много писатели и поети, но литературните хумористи са в пъти по-малко. В живота на всеки човек може да има момент, в който е необходимо да измислите шега, да развеселите събралата се компания, да намалите възникналото напрежение, да развеселите както себе си, така и другите!
Инструкции
Етап 1
Шегата трябва да е ясна за всички присъстващи или за голямото мнозинство. Въз основа на това изберете подходяща тема. Хората не трябва, като ви слушат, да се опитват да разберат: „За какво става въпрос?“Всъщност в този случай те очевидно няма да се смеят.
Стъпка 2
Обърнете специално внимание на правилното представяне. Яснотата на речта, интонацията, жестовете, мимиката - всичко това играе огромна роля. Дори и най-забавната шега няма да предизвика забавление, ако човек говори неясно, от време на време се спъва, използвайки думите-паразити: „Ъ-ъ …“, „И така …“, „Ами …“и харесването. Нещо повече, с такова напрегнато лице, сякаш преминаващ труден изпит. Отпуснете се!
Стъпка 3
Добрата шега донякъде прилича на талантлив детектив. Там читателят е напрегнат до последния момент, опитвайки се да отгатне: кой е виновникът? И в 99% от случаите той не познава правилно. По същия начин с шега: трябва да заинтригувате публиката, да предизвикате искрен интерес към нея: как ще завърши? Развръзката трябва да е неочаквана, особено след внимателно издържана пауза. Колкото по-голям ще бъде ефектът.
Стъпка 4
Ако по време на шега трябва да изясните или обясните нещо - направете го възможно най-кратко, ненатрапчиво, в началото или в средата на историята си.
Стъпка 5
Особено хората ще забавляват шега, измислена направо, без подготовка, обмисляне, тоест импровизиране. Ето един добър пример: веднъж великият учен Ломоносов седна да си почине на пейка в парка. Мина прекрасно облечен денди, който попита с презрение, гледайки скромните, на места изтъркани дрехи на Ломоносов: „Какво, господине, научава да наднича?“- "Не, сър, глупостта се вглежда!" - мигновено отвърна Михаил Василиевич, предизвиквайки взрив от смях на околните. Целият Петербург повтори на следващия ден: "О, да, Ломоносов!"
